Писмена система
Старонорвежката азбука
Запазените текстове на старонорвежки са записани с две системи. Руническите надписи използват старшия футарк и по-късния 16-рунически младши футарк, докато средновековните ръкописи, в които е запазена по-голямата част от литературата, използват латинската азбука с добавени букви като þ, ð, æ и ǫ. Тази таблица показва нормализираните латински букви, използвани в съвременните издания и в старонорвежката клавиатура.
Thorn
th · voiceless th as in thin
Eth
d · voiced th as in father
Ash
æ · vowel between a and e
O с огонек
ǫ · rounded a, later written ö
O с черта
ø · rounded front vowel
Лигатура OE
œ · long rounded front vowel
E с опашка
ę · nasal e in early manuscripts
A с акут
á · long a
E с акут
é · long e
I с акут
í · long i
O с акут
ó · long o
U с акут
ú · long u
Y с акут
ý · long y
Броене
Числа в старонорвежкия
Сравнете нормализирани римски цифри с представителни западноскандинавски бройни форми. Числителните думи могат да се различават според рода, падежа, диалекта, ръкописа и съвременното издание.
Как работи
Как работи граматиката на старонорвежкия
Старонорвежкият отбелязва ролята на думата с флективни окончания, затова съществителните, прилагателните, местоименията и членовете променят формата си много по-често, отколкото съответствията им в съвременния английски. Определителният член обикновено се прикача към края на съществителното, вместо да стои като отделна дума.
Четири основни падежа
Окончанията за именителен, винителен, родителен и дателен падеж показват ролята на съществителните, прилагателните и местоименията, затова една и съща дума може да изглежда различно според ролята си.
Граматичен род
Всяко съществително принадлежи към мъжки, женски или среден род, а членовете, прилагателните и местоименията се съгласуват с него по род, число и падеж.
Силни и слаби глаголи
Силните глаголи образуват минало време, като променят гласната в основата, а слабите добавят зъбна наставка, например -aði или -di.
Разгледайте кратка фраза
Изберете дума от традиционен старонорвежки поздрав, за да видите формата и ролята ѝ.
ver · бъди
Императив във второ лице, единствено число, на vera, със значение „бъди“.
“ Ver þú heill ” — Бъди здрав.
Развитие
От епохата на викингите до съвременните скандинавски езици
Проследете старонорвежкия от руническия му период през средновековната ръкописна традиция до промените, които го разделят на днешните северногермански езици.
ок. 793–1100 г. сл. н.е.
Епоха на викингите
Старонорвежкият се разпространява със скандинавското заселване из Северния Атлантик и отвъд него. Повечето запазени свидетелства от този период са кратки рунически надписи, а регионалните различия вече съществуват.
ок. 1100–1350 г. сл. н.е.
Епоха на ръкописите
След покръстването книжовниците започват да пишат с латински букви върху пергамент. Едите, сагите и правните текстове на Исландия и Норвегия запазват по-голямата част от старонорвежката литература, достъпна ни днес.
от ок. 1350 г. сл. н.е.
Преход към съвременните езици
Звуковите промени и нарастващото регионално раздалечаване разделят западния и източния старонорвежки на съвременните исландски, норвежки, датски, шведски и фарьорски езици.
Сравнение
Старонорвежки и съвременен английски
Старонорвежкият и староанглийският са германски езици и редица всекидневни английски думи все още показват разпознаваем общ произход.
Източници
Датите и формите са кратки учебни справки. Правописът се различава между ръкописите, диалектите и съвременните издания.